Имаш право да знаеш колко взимат колегите ти — ето как

Публикувано на 22 май 2026 г. · 4 мин. четене

Едно от най-честите оплаквания на работниците в България е усещането, че са недоплатени — но без конкретна точка на сравнение. Новата европейска директива за прозрачност на заплащането променя това коренно. За първи път служителите ще имат законово право да знаят колко получават колегите им на равностойни позиции. Ето конкретно как ще работи това на практика.

Защо досега беше толкова трудно да разбереш колко взимат другите?

Информационната асиметрия на трудовия пазар е добре позната: работодателят знае точно колко плаща на всеки служител, докато всеки отделен работник знае само собствената си заплата. Много компании дори изрично забраняват на служителите да обсъждат заплащането помежду си — практика, която скоро ще бъде незаконна.

Резултатът е, че работниците влизат в преговори с развързани ръце. Не знаят дали искат прекалено много или прекалено малко, не знаят дали са дискриминирани на база пол, и не знаят как стои компанията им спрямо пазара.

Какво ново право получаваш от юни 2026?

Директива (ЕС) 2023/970, която трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до 7 юни 2026 г., дава на всеки служител правото да поиска от работодателя си следната информация:

Средното ниво на заплащане за категорията работници, полагащи равен или равностоен труд с теб
Разбивка по пол на тези средни нива
Информация за критериите, по които се определя заплащането и прогресията в компанията

Работодателят е длъжен да предостави тази информация в рамките на два месеца от поискването. Ако откаже или забави без основателна причина, рискува санкции. Според Mediapool.bg промените ще бъдат въведени чрез изменения в Закона за защита от дискриминация.

Как да упражниш правото си на практика?

Подай писмено искане до работодателя — когато директивата влезе в сила, ще можеш да отправиш писмено искане до HR отдела. В него посочи каква информация искаш — средното заплащане за твоята категория, разбивката по пол, или и двете.
Изчакай отговор в рамките на 2 месеца — работодателят е длъжен да отговори в този срок. Ако не го направи или откаже без законово основание, имаш право да се жалваш.
Анализирай информацията — ако установиш, че средното заплащане за твоята категория е значително по-високо от твоето, имаш основание да поискаш обяснение и при необходимост корекция.
При необходимост — потърси защита — директивата предвижда право на обезщетение при доказана дискриминация. Тежестта на доказване се прехвърля към работодателя — той трябва да докаже, че разликата е обоснована.

Какво не може да прави работодателят?

Директивата въвежда и редица изрични забрани:

Не може да пита за предишната ти заплата при интервю за работа — нито директно, нито чрез посредници
Не може да ти забранява да обсъждаш заплатата с колегите
Не може да те уволни или наказва заради търсене на информация за заплащане
Не може да публикува обяви без заплата — всяка обява трябва да съдържа стартово ниво или диапазон

Колко взимат другите? Разбери още сега

Не е нужно да чакаш юни 2026. Kolkovzimash.eu вече събира реални, анонимни данни за заплатите по длъжности и компании в България. Стотици служители вече са споделили опита си. Добави и ти своя отзив — колкото повече данни имаме, толкова по-прозрачен е пазарът за всички.

Разгледай реалните заплати по длъжности в България

Анонимни данни, споделени от реални служители — безплатно.

Виж заплатите Добави мнение

Често задавани въпроси

Ще мога ли да разбера конкретната заплата на конкретен колега?

Не — директивата гарантира достъп до агрегирани средни данни по категории работници, не до индивидуалните заплати на конкретни хора. Например ще можеш да разбереш средната заплата на всички мениджъри продажби в компанията, разбита по пол — но не и точно колко взима конкретният ти колега. Личните данни на служителите остават защитени.

В какъв срок е длъжен работодателят да отговори на искането ми?

Работодателят е длъжен да предостави исканата информация в срок до два месеца. Освен това директивата задължава работодателите да информират всички служители ежегодно за правото им да поискат тази информация и за начина, по който могат да го упражнят — така че не е нужно сам да откривам механизма.

А ако работя в малка фирма с 10 души?

Правото ти да искаш информация при поискване важи за всички работодатели независимо от размера. Разликата е в отчетността: задължението за периодично публично отчитане на разлика в заплащането по пол важи само за компании с над 100 служители. Но дори в малка фирма работодателят не може да ти откаже информация за средните нива на заплащане в твоята категория.

Какво се случва ако се окаже, че съм дискриминиран в заплащането?

Имаш право на пълно обезщетение — включително за пропуснати плащания, бонуси и свързани придобивки за периода на дискриминацията. При съдебен спор тежестта на доказване е обърната: работодателят трябва да докаже, че разликата в заплащането е обоснована с обективни, неутрални по отношение на пола критерии. Ако не може — обезщетението е дължимо.

Директивата важи ли само за частния сектор?

Не — тя се прилага еднакво и за публичния сектор. Всички работодатели в България — държавни институции, общини, публични предприятия и частни компании — са обхванати от новите задължения.

Може ли работодателят да изисква от мен да пазя в тайна информацията, която ми е предоставил?

Частично. Работодателят може да изиска да не разкриваш индивидуалните заплати на конкретни колеги, ако такива са ти станали известни. Но не може да ти забранява да споделяш собствената си заплата или агрегирани данни за категорийните средни стойности. Клаузите за пълна конфиденциалност на заплащането са незаконни.